Ръководство за изкачване на пирамиди

Summer2015 211
Pyramid of the Sun

Каквото и превозно средство да влезе в зоната на Теотиуакан, няма начин да избегне поне трийсетина смразяващи момента, в които някой работник от десетките абсолютно празни заведения наоколо безстрашно се хвърля пред него, докато няколко други стратегически го обграждат, в опит да накарат поне един клиент да влезе в техния ресторант. Идея, колкото опасна, толкова и непродуктивна, за сметка на това пък един от многото примери, че в някои случаи животът в Мексико няма същата стойност, каквато сме свикнали да му придаваме.

А ако човек премине през това първо изпитание, без да изгуби присъствие на духа, то тогава вече може да каже, че ходи по абсолютно същата тази земя, върху която е бил построен най-големият град в предколумбова Америка… и под същото небе, под което са се извършвали всички онези ужасни ритуали, за които, когато прочетох за пръв път на четиринайсет, не спах три нощи и все се стремях да пипна в тъмнината стените, за да знам, че няма някак си посред нощ да изпадна от нашия свят в техния.

20150723_145730

Теотиуакан е бил град на ацтеките, но не е построен от тях. Всъщност никой не знае името на племето, което го е основало, нито защо го е напуснало, но ацтеките са се нанесли доста по-късно.

Summer2015 204

Summer2015 217

Името на „Алеята на мъртвите“ – тяхната главна улица – идва от това, че когато пристигнали, погрешно помислили тези постройки за гробници. Те са разположени симетрично от двете страни на широката алея, която води до Пирамидата на Луната. Рисунка на ягуар, детайли на усмихнати змии, лица разни абстрактни ухилени чудовища…

20150723_144851

А какви са били хората от Теотиуакан?

Типичен занаят например е бил обработвач на камък – много често обсидиан, или пък лава от вулканите. Особено обсидианът бил много любим на обработвачите на камък за създаване на огледала, религиозни фигури, маски, талисмани и, разбира се, церемониални кутии за сърцата на хората, принесени в жертва, както и специални ножове, с които по-лесно се извършвало жертвоприношението.

Перата също са много важни са ацтеките, тъй като доста неща се украсявали с тях, най-вече заради Кецалкоатл – Пернатата змия.

20150723_150156

Иначе има и други по-банални занимания като златари, грънчари, художници, търговци и т.н.

Summer2015 205

Най-важните места в Теотиуакан са Пирамидата на Слънцето, Пирамидата на Луната и Храмът на Кецалкоатл.

20150723_140827

 

20150723_140608

Summer2015 207

20150723_135059

А как се изкачват?

С предварителна психическа подготовка, загрявка, бавно и най-вече по диагонал – златен съвет, който явно почти никой не е чувал, но според мен доста важен. Стъпалата са високи, затова пък тесни и неравни. Изкачването по диагонал дава повече пространство и стабилност.

Същото се отнася и за слизането, където обаче трябва и поне малко предварителна нагласа, защото отгоре изглежда много високо и стръмно, а и стъпалата се сливат.
Дори и да не е много горещ ден, все пак камъкът излъчва топлина, така че това също трябва да се вземе под внимание.

Но пък усилията си заслужават, защото отгоре гледката е страхотна.20150723_141034

Advertisements

Посещение при магьосника

Юкатан за мен означаваше друг свят. Хората бяха не по-високи от метър и петдесет, от индиански произход, но пък жените носеха плитки, дълги поне около метър, а дрехите им не изглеждаше да са се повлияли от каквато и да била мода извън Юкатан в последните няколко века. Все още се притеснявах от лошия си испански, въпреки че жените, които ми предлагаха да пробвам различни рокли, ушити там, помежду си разговаряха на маянски и ползваха развален испански само при необходимост. Така мина сигурно един час, докато разбрах, че да тръгна с подобни дрехи по улицата за мен щеше да е като да тръгна с римска тога. Понякога се дразня на себе си.

Останалата част от вечерта мина под въртенето на десетте вентилатора в ресторанта наблизо, страховито лютата храна и нещо, което в Мексико се нарича „свежа вода“.
В Юкатан има всичко – от огромни и богати хасиенди до съвсем прости колиби, построени с подръчни материали, но навсякъде витае някакво чувство на надежда – заради многото млади хора, които живеят дори и в най-малките и отдалечени села и сигурно заради слънцето и топлината, и заради ярките цветове.

Хасиендата, която се намира до Ушмал, предлагаше старинна обстановка, прекрасен басейн и хамак под дебелата сянка на беседка от палмови листа.

IMG_2313

10568903_10204157873018274_788539872193703567_n

 

10614303_10204157883738542_670896153303461557_n

Но понякога ясното небе неусетно си сменя настроението. Скоро всички хора се изпокриха вътре, а бурята долетя за миг.

 

10524600_10204157879458435_8589343198361972896_n

Когато утихна, тътенът бе заменен от наистина оглушителния хор от жаби, който продължи през цялата нощ, близките и по-далечни гласове на множество незнайни птици и компанията на много, много комари.

А на броени метри от хасиендата, някога, преди векове, в тогавашния град, наречен Ушмал, в една малка колиба живеела стара жена.

Само че тя не била обикновена старица, ами вещица, която била много нещастна, защото така и не успяла да се сдобие с деца. Един ден тя взела едно яйце, увила го в кърпа и го сложила в един от ъглите на колибата . И така всеки ден наглеждала яйцето, докато една сутрин то се пропукало и от него се излюпило малко създание.
Старицата много се зарадвала и нарекла съществото свой син. Цяла година го обгрижвала и скоро той започнал да ходи и говори като човек. Въпреки че спрял да расте след първата година и си останал джудже, вещицата много се гордеела със сина си и му предсказала, че ще стане велик владетел.
Един ден тя казала на сина си да отиде в двореца и да предизвика краля да си премерят силите.
Отначало джуджето не искало, но тя настояла и той все пак отишъл.
Пазачите го пуснали и той отправил предизвикателството към краля. Владетелят се усмихнал, посочил му един много голям камък и му казал да го вдигне. Джуджето погледнало тежкия камък, разплакало се и изтичало обратно при майка си.
Хитрата вещица посъветвала сина си да се върне обратно в двореца и да каже, че ако кралят пръв вдигне камъка, след това и той ще го вдигне също.
Джуджето се върнало и изпълнило заръката. Кралят вдигнал камъка и след него джуджето направило същото. Кралят бил впечатлен, но и малко притеснен, и през целия ден измислял нови начини да провели необичайната сила на малкия човек. Всеки път когато владетелят извършвал нещо, за което била нужна голяма сила, и джуджето успявало да повтори същия подвиг.
И така кралят се ядосал, че едно такова малко създание имало равна на неговата сила и заповядал на джуджето да построи за една нощ къща, по-висока от всяка друга в града, и го заплашил, че ако не успее, ще го убият.
Джуджето отново се върнало разплакано при майка си, която му казала да не губи надежда и го сложила да спи. А на следващата сутрин градът осъмнал с Пирамидата на джуджето, която се издигала насред града, по-висока от всяка друга къща.

Кралят я видял от двореца си и съвсем се разгневил. Поръчал куп прътове от най-здравото и тежко дърво. След това повикал джуджето и му отправил ново предизвикателство – кралят щял да счупи дървото в главата на джуджето, а след това, ако издържало на изпитанието, и джуджето можело на свой ред да направи същото.
Джуджето отново изатичало при майка си за помощ. Тя му казала да не се притеснява и поставила омагьосана тортия на главата му.
Изпитанието щяло да се извърши пред всички велики мъже от града. Кралят започнал да удря главата на джуджето с прътовете, докато не счупил цял куп в нея, но то останало живо и здраво.
Дошъл неговият ред и той искал да се оттегли от изпитанието, но знаел, че не може да го направи пред очите на всички велики мъже от града.
С втория прът джуджето разбило черепа на краля, който паднал мъртъв в краката му и така то било провъзгласено за новия крал.

Това е най-известната легенда за най-високия храм в древния маянски град Ушмал в Юкатан.10540377_10204157883338532_8515642010366309570_n

10551003_10204157884018549_5321780670903844055_n

Да се разкаже всичко би било прекалено дълго, ето затова снимах някои от табелите

DSC00267DSC00259DSC00284569575573

 

Духовете слизат привечер

10550884_10204157891138727_5537210203994637866_n

Пътят се стесняваше все повече. Джунглата беше толкова висока и гъста, че не се виждаше нищо друго. На места вече беше превзела и самия път – въпреки ежедневната борба на хората да запазят онова, което са създали, джунглата сякаш го покрива още щом се обърнеш.

Беше късен следобед. Пътувахме с колата към Уаямон. На маянски значи нещо като „мястото, където духовете се спускат“. Уаямон е маянско селище, създадено около 6-ти век. Малко известно е, че маите и до днес са внушителна част от населението на Мексико, особено в Юкатан, говорят на маянски, изглеждат и живеят съвсем различно от хората от много други мексикански щати.

Изведнъж бурята започна – отначало много силно, а след това само се сгънах на кълбо и опитвах да овладея инстинкта си да се скрия под най-голямото дърво наоколо. Така мина един час. Мълниите някак си подминаха колата ни, но това беше една от най-страшните бури, в които съм попадала.

Най-сетне стигнахме. Все още беше горещо и много влажно. Оранжев чадър приближаваше към колата и предпазливо отворих вратата. Ухилен до уши, човекът с чадъра ми подаде чаша чай и ме поведе през двора.

В джунглата човек се чувства като точица на фона на планината, а хасиенда Уаямон е в самата й среда – огромна, стара и много красива.

10616518_10204157893538787_7394744102235506384_n

520

Сигурно много хора се чудят какво точно е хасиенда. Хасиендата представлява имение с внушителни размери, с една голяма основна сграда, в която живее собственикът и множество по-малки, обитавани от неговите работници, които обработват земите наоколо и се грижат за останалите неща в имението. В зависимост от мястото в хасиендата може да има плантация, фабрика, мина и т.н. Днес много хасиенди са превърнати в хотели или ресторанти, в тях се организират сватби и други големи събития, но много от тях все още имат по един собственик, който е богат мексиканец и просто дава някои от стаите под наем, за да покрива огромните разходи по поддръжката на подобно имение. Мексиканците знаят, че да отседнеш в хасиенда е много по-интересно и красиво преживяване, отколкото стандартната ваканция в хотел (разбира се, някои хотели са толкова невероятни, че имат предимства дори пред най-красивите хасиенди).

IMG_2308

Старият дух на Уаямон наистина е запазен. Красиво е, но градският човек не свиква лесно с условията, установявам аз, след като за десети път се подхлъзвам опасно по пътеката, павирана с големи камъни, целите обрасли в мъх, който сега беше мокър и хлъзгав.

IMG_2266
Дрехите ми така и не изсъхнаха по време на седмицата, която прекарахме в джунглата. Всъщност нищо никога не изсъхва заради влажността.

С още малко пързаляне по пътеката, минаваща през стар параклис без покрив и други руини, стигнахме до къщата, която някога е принадлежала на някои от работниците, а днес е една от хотелските стаи. На парапета ни чакаше нов приятел – шарена тропическа жаба.

Скоро разбрах, че понятието „вътре“ в джунглата няма същото значение. „Вътре“ си е „вън“, само че с красиви старинни мебели и тук-таме стени. И всички животни, огромни насекоми и прочее гадове се чувстват добре дошли и съвсем не са срамежливи. Една новост за мен, която, така да се каже, ме ободри дотолкова, че пред следващите три нощи съвсем не почувствах нужда от сън.

10561564_10204157897498886_4839165214472051669_n

DSC00254

IMG_2271

IMG_2280

Дните бяха горещи, а около шест вечерта започваха бурите. Въпреки ясното слънчево време още към един-два часа следобед започва да се чува бавното приближаване на гръмотевиците – отначало глухо и много отдалеч, а после все по-близо и по-близо.

10570540_10204157995261330_5735573127221921666_n

След дъжда излизат и всички знайни и незнайни животни, които до този момент са се крили от жегата – огромни комари, които оставят следи от ужилване поне колкото оса, отровни мравки, които са особено ужасни, запява хорът от жаби, към който се присъединяват и песните на стотина различни видове птици. И, разбира се, игуани, игуани, игуани.

IMG_2297

Е, развитието рядко се постига в изцяло позната, защитена и комфортна среда.

P.S. Все пак предпочитам да не ми се случва повече да ме лазят паникьосани тарантули, докато и аз панически се опитвам да избягам от тях.

Райски плажове на края на света

Вечерите в Todos Santos са съвсем тихи.

Някои от улиците са просто ивици пустинен пясък. Никой не минава по тях след залез. Единственото място, което е отворено и вечерно време е ресторант, управляван от възрастна местна жена (жените командват парада в Мексико, и то абсолютно безкомпромисно).
Изглеждаше доброжелателно, а главата й едвам прехвърляше височината на бара.
На него бяха наредени много буркани с какви ли не магически съставки.
Сега съжалявам, че не поразпитах кое за какво служи.

IMG_20150710_215404

Мисля си, че Долна Калифорния няма как да не е идеалното място за хора тип „лошите“ от филмите – градовете са едва няколко и извън тях не се срещат нито къщи, нито ферми или други сгради, колите също са рядкост; дори животни не минават.

Дори игуана няма да прошумоли наоколо.

Само на едно място в целия щат видях полицейски пост. Полицаят, който спираше колите с палка, всъщност се оказа приветлива картонена фигура в човешки ръст. Населението е много малко, туристите – също; почти всички от тях са мексиканци, идващи от други щати. Американските туристи са предимно сърфисти на лов за големите вълни.

IMG_20150711_100941
Беше малко след девет сутринта, но още от сега много горещо. Трябваше да стигнем до плажовете на La Paz, а оттам и с лодка до Isla Espiritu Santo, или иначе казано – да минем от страната откъм Тихия океан към другата страна на Морето на Кортес.

baja-california-sur-
Пътешествието до Isla Espiritu Santo (Остров на Светия Дух) определено изискваше физическа издръжливост. Към 11 часа температурите вече прехвърляха 40 градуса. Въпреки това, на мен ми харесваше. Мисля, че всички тези преживявания ми носят толкова много, дори и само заради факта, че изискват значителна енергия, обикновено времето е стрикнто разпределено и понякога стигаш до границата на физическите си възможности…

По време на пътуванията си из Мексико се осмелих да направя много неща, от които преди се страхувах. Това определено ми даде чувство на свобода и увереност в собствените ми способности.
Едно от най-големите предимства на това да си накрая на света е, че си достатъчно далеч от всеки, който се опитва да те сложи в ролята на трето борче в ляво в скапаната си недовършена пиеса. На никого не бих го позволила.

След около час иззад тъмните скали започнаха да се показват плажовете, много по-красиви и различни, отколкото очаквах.
Чистата, прозрачна, много топла вода беше пълна с всевъзможни видове тропически рибки и корали, идеална за плуване и всякакви други водни спортове… Стига да не настъпиш скат. Местните твърдят, че ако си влачиш краката, вместо да стъпваш във водата, скатовете те чуват и излизат преди да успееш да ги настъпиш. Аз не попаднах на скат, но и определено внимавах.
Някои от по-известните и големи плажове на това място са Balandra, Pichilinque и El Tesoro.

Има и много други, всички са прекрасни…

DSC01520

DSC01553

20150712_112406

20150712_112457

IMG_20150714_170532

До повечето плажове има по една каравана с дъски, каяци и т.н. под наем. Всъщност плажовете наоколо са наистина много и това са добри начини да се обиколят, пък и е доста забавно (ако не слънчасаш, разбира се).

От тези плажове тръгват лодките към Isla Espiritu Santo, или иначе казано Остров на Светия Дух, или иначе казано Островът на тюлените, но това е следващата история… 🙂

Тихоокеански тигър – Los Cerritos

Los Cerritos, Todos Santos, Baja California
Los Cerritos, Todos Santos, Baja California

Когато водата се отдръпне, вълните оставят черни ивици пясък между преобладаващия по-светъл. Предполагам, че черният цвят идва от тъмните скали, които ограждат плажа.

Това е популярно място за сърфисти.

Сърфът е екстремен и опасен? Може би, но опитите с дъска в бурните океански води като цяло са по-резултатни от опитите за спокойно плуване в огромните вълни.

Въпреки това тук има нещо много специално.

Човек може да седи и да наблюдава с часове как цветовете се променят, как водата се отдръпва или пък внезапно залива почти целия плаж, как небето се отразява като в огледало в мократа повърхност, създадена от вълните… Плажът е обгърнат от фина мъгла – всъщност малки капчици вода, които вятърът раздухва наоколо.

Това е от местата, на които наистина можеш да освободиш съзнанието си и да не мислиш за нищо, или пък спокойно да обмислиш нещо, да вземеш решение.

20150711_184909

IMG_20150711_185327

С приближаването на вечерта вълните стават все по-големи и заливат все по-голяма част от плажа.

Нищо не е перфектно – самозван музикант извива глас, за ужас на всички на разстояние от 5км. Свръх ентусиазирана американка се раздава и му приглася. Добре, че и двамата се измориха след няколко песни.

Залезът успя да отмие от паметта изпълненията им за един миг.

DSC01442

DSC01451

Baja California Sur

Хоризонтът просто не си беше на мястото.

Океанът стоеше странно високо в небето.

Чувството, че всеки момент ще залее сушата, макар и в далечината да изглеждаше толкова спокоен, остана в мен през цялата седмица.
От другата страна бяха високите планини – странно зелени въпреки пустинния климат.
Въпреки дъждовния сезон, почти до края времето остана много горещо и сухо.
Защото когато не е и тропическите бури или ураганите дойдат, дъждовната вода се събира в стотиците иначе сухи и празни речни корита, спускащи се от планините. Образуват се доста буйни реки, които тръгват надолу към бреговете с бясна скорост и заливат всичко по пътя си. Затова и иначе безупречните магистрали минават през множество мостове, макар и през повечето време никъде да не се вижда и капка вода.
Както навсякъде в Мексико, разстоянията в Долна Южна Калифорния са огромни и в най-добрия случай могат да бъдат преодолени за няколко часа с кола…
Положителното е, че навсякъде има добри и достъпни фирми за автомобили под наем.
А какъв по-подходящ избор за ваканцията от малък Фиат кабриолет? Все пак, пътищата са перфектни.
С този красив и мъдър избор се отправяме към първата дестинация:

Todos Santos (да, Вси Светии)

Като цяло Мексико е много далеч от клишетата, наложени от американските филми.
Тодос Сантос обаче има няколко прилики с тях: пустинно е, има кактуси, има и доста gringos (американци). Повечето барове и ресторанти затварят привечер, през нощта е необикновено тихо.
Звездите се виждат чудесно, понеже градчето е малко и няма светлинно замърсяване. Пресича го Тропикът на Рака (или поне минава доста близко до него). Google Sky Maps е интересно приложение, което показва съзвездията, когато устройството се насочи към звездите.
Тодос Сантос е основан през 18-ти век от мисионери, т.е. има доста старинни сгради, сега превърнати в хотели, но все още поддържани в традиционния стил от едно време – огромни градини с тропически цветя и палми, оформени в какви ли не форми храсти, фонтани, птици… На който му изглежда „старо“,по-добре да премине отатък северната граница, повечето хубави места в Мексико изглеждат по сходен начин и са пълни с какви ли не форми на живот.

DSC01396

DSC01400

20150711_095621

20150711_094802

20150711_095748

20150711_095843

Тодос Сантос обаче е на няколко километра от най-близкия плаж.

И така, отправяме се към плажа по новите, чудесни, безупречни пътища с малкия красив фиат

Само че…

DSC01420

Мда… Може би пък фактът, че всички на полуострова карат очукани полуразпаднати се пикапи, се дължи не само на лош вкус?

Какво пък, най-много колата да затъне, и без това никой не минава по цял ден, ще вървя 5 километра на 40+ градуса, докато намеря някой. Това, че нямам вода също не е проблем, мога да разрежа някой от гигантските кактуси и да пия от сока, както правят готините пичове във филмите.

Ха-ха, да бе, аз и нож нямам.

Обаче малката машина все пак издържа.

DSC01427

А щом никъде по пътя нямаше хора, това означаваше, че…IMG_20150711_124942

DSC01436

DSC01435

Мексико е бедна страна – няма шезлонги, чадъри, хотели,  спасители, мохито, дайкири, Някойданимеизабелязал…

Но пък в Баха Калифорния има толкова много плажове, а населението е така малобройно, че общо-взето се пада по един плаж на всеки човек на полуострова.

Може би няма перфектни места, но аз не можах да открия нищо, което да не намирам за идеално.

Hola

Мексико никога не е било в списъка на мечтаните ми дестинации. Спомням си, че в осми клас прочетох една книга, в която твърде подробно бяха описани човешките жертвоприношения при маите и ацтеките.

Това, както и редовното оглавяване на всякакви класации от рода на „Най-опасната държава в света“, поставиха Мексико сред страните, които спокойно мога и да пропусна.

Докато след редица случайности не се озовах на борда на чартърен полет Мадрид-Канкун.

Е, животът сигурно нямаше да бъде особено интересен, ако посещавах само местата, за които вече знаех много (или поне нещо).

Сега много мексиканци твърдят, че съм посетила повече щати и градове за няколко месеца, отколкото те за десетилетия.

Обичам да не разполагам с много време – струва ми се, че само така успявам да оценя всеки момент, да не приемам нищо за даденост.

Картите на света лъжат – в повечето случаи мащабите са абсолютно объркани – например Африка и Южна Америка са много по-големи, отколкото изглеждат в атласите; същото е и с Мексико – страната е с доста внушителни размери.

Още от момента на кацането ми нищо не съвпадна с предварителните ми нагласи и очаквания.

Но още в този момент се превърна в любимата ми държава.